сряда, 2 февруари 2011 г.

МАДЛЕН АЛГАФАРИ - стихове

автор: Мадлен Алгафари
------------------------------
МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не те изстина?
Рани ли нямах - да не те намразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или някаква чест пазех?
Мисли ли нямах - да не те мисля?
Сърце ли нямах - пак да обикна?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Или разум - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да ти обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сила нямам да те намразя.


***

ДРУГИТЕ

Те ще минат през живота ти като полъх,
разхлаждащ влажното ти чело,

но аз ще съм Въздухът, който дишаш!
Те ще са капчици роса и пръски от вълна
в знойната жега,

но аз ще съм живата Вода, която пиеш!
Те ща са искрици в тъмната нощ,
но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее!
Те ща са прах, носен от вятъра,
но аз ще съм Земята, по която стъпваш,
в която са се вкопчили дълбоко корените ти
и от която пиеш живителни сокове!

В замяна искам само да знам, че го знаеш!
Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!

Всички други са... бездомници!

***

МОЛИТВА ЗА ВСЯКА ЖЕНА

Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам!

Аз съм жената, аз съм дом
и топля, храня, приютявам.
Аз съм жената, аз съм стон
и в слабостта си побеждавам!

Аз съм жената, извор съм -
грехът, измиващ греховете.
Аз съм жената, аз съм сън
и мостът между световете!

Аз съм жена, чувствеността -
врата и път съм към душата.
Аз съм жена - и мъдростта,
и лудостите на Съдбата.

Аз съм жена, аз съм началото
и бъдещето на света.
Чрез мен земята оцелява,
защото аз съм Любовта!

****

ВЯРА НЯМАМ

Без вяра какво са ръцете-
изсъхнали клони прекършени,
но не и антени, не и криле!
Бяз вяра какво са нозете-
отрязани корени в сушата,
но не и пъпна връв към Земята,
не сигурни опори,не!
Без вяра какво са очите-
угаснали слънца в тъмата,
но не и вярата към душата,
не и поглед в небесния свод!
Без вяра какво е сърцето-
кървав мускул, работеща помпа,
но не и живот! Не човешки живот!

***

ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЛЮБОВ

Гони ме! Гони ме! Не спирай!
Дай ми ръката си и бягай от мен!
Ето ръката ми, но не ме настигай!
Бягай, за да летя към теб!
Крия се, за да ме търсиш.
Не бъди мой, за да те искам!
Не бързам, за да ме чакаш.
Изплъзвай се, за да те гоня!
Мълча, за да ме мислиш.
Настигни ме, за да те обичам,
и пак бягай, за да те настигна аз...

...и пак бягай, за да те настигна аз!
Настигни ме, за да те обичам!
Мълча, за да ме мислиш.
Изплъзвай се, за да те гоня!
Не бързам, за да ме чакаш.
Не бъди мой, за да те искам!
Крия се, за да ме търсиш.
Бягай, за да летя към теб!
Ето ръката ми, но не ме настигай!
Дай ми ръката си и бягай от мен!
Гони ме! Гони ме! Не спирай!

Душата ти изтича през очите ти,
а после жадно ме изпиват,
Попиват устните сълзите ми.
А колко е несправедливо!

Готов си да умреш за мене.
Но мен душата ми е другаде.
А твоята за обич стене,
невиждаща света и другите.

Не се кълни "до смърт", "до гроб",
не говори за бъдеще, за "ние"!
Душата ми за любовта на друг
като самотна оплаквачка вие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Google+ Badge